25 и 26 януари 2023 г.
ТЕСТ – ФУНКЦИИ, ИЗГРАЖДАНЕ, УПОТРЕБА
Учебен център „Диоген“ организира квалификационен семинар за учители по български език и литература на тема: „Тест – функции, изграждане, употреба“, който е част от програма за обучение на учители
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – НАЧИНИ ЗА ПОСТИГАНЕТО И ИЗМЕРВАНЕТО ИМ
Одобрена със заповед № РД 09-1111/04.07.2018 г., УИН 93940003
Ръководител на програмата и основен водещ на квалификационния семинар е проф. д.н. Александър Панов.
Продължителност на семинара – шестнайсет академични часа (един кредит):
- Теоретично занятие – осем часа;
- Самостоятелно изготвяне на тест по зададени параметри – шест часа;
- Обсъждане на резултатите от самостоятелната работа – два часа.
Организация и условия за участие:
Семинарът ще се проведе в два поредни дни в зависимост от заетостта на участниците и от възможностите на залата – от 9 до 12 часа преди обед и от 14 до 18 часа след обед на 25 януари 2023 г. (сряда) и на 26 януари 2023 г. (четвъртък) от 9 до 12 часа преди обед и от 14 до 18 часа след обед. Място на провеждането и на двете занятия – 134 СУ „Димчо Дебелянов“, София, ул. „Пиротска“ № 78.
Такса за участие в квалификационния семинар – 60 лв.
Заявки се приемат на адрес:
Учебен център „Диоген.бг“
гр. София, п.к 1421
ул. „Червена стена“ № 40-А.
e-mail: ls.diogenesbg@gmail.com
Банкова сметка: IBAN: BG74STSA93000027497870
BIC STSABGSF
Банка: ДСК
АНОТАЦИЯ
Измерването и оценяването на постигнатите в процеса на обучението образователни резултати е изключително важна част от учебния процес. Както е добре известно цялостната организация на работата често пъти се поставя в пряка зависимост от начина на провеждане на различните изпити и външни оценявания. Този подход е разбираем, но при него съществува реална опасност от неправилно определяне приоритетите. На първо място поради това, че често пъти изпитните формати не покриват цялото съдържание на учебните програми, а и са ориентирани по-скоро към проверка на знания, но не и на реални компетентности.
Ето защо се налага провеждането на задълбочен анализ на методите, прилагани за измерване и оценяване на образователните резултати. Първият и най-важен въпрос, който трябва да получи отговор, е: Какво всъщност се измерва и оценява? При обучението по български език и литература този въпрос е особено важен, защото ако измерваме само знания, но не и способността на учениците да ги прилагат в практиката, за да постигат определени комуникативни резултати, не можем да сме сигурни, че обучението е постигнало своята цел. А измерването на компетентности при обучението по български език и литература не е лесна работа. Първо, защото все още не са достатъчно добре определени и уточнени компетентностите, подлежащи на измерване и оценяване. И второ, защото все още не са изяснени методите и техниките, прилагани за измерване и оценяване, от което произтича и нуждата от по-прецизно определяне на типа задачи, използвани в този процес. Прилаганите днес изпитни формати често задават въпроси, изискващи папагалско възпроизвеждане на „кръстословични“ знания. Особено видим е този недостатък при задачите, измерващи знанията по литература. На практика почти нито една от тях не измерва житейски приложими компетентности.
От отговора на въпроса какво се измерва и оценява зависят използваните методи и техники за оценяване, както и видовете задачи. Особено труден е въпросът за оценяване на различните видове писмени съчинения на учениците, измерващи една на практика комплексна компетентност. Все още не е напълно установена практиката да се измерва и оценява самата компетентност „писане на съчинение“, а не съдържанието на това съчинение. Оттук произтичат и някои от най-сериозните пороци на образователната система – наизустяване на готови текстове, използването на „универсални“ уводи и заключения, грешки при композиционното изграждане на съчинението и др. под. И всичко това е резултат на дълбокото убеждение на учениците, че от тях се изисква да отгатнат един предварително известен, но скрит отговор, а не грамотно да изграждат собствен текст, съобразен с основните параметри на комуникативната ситуация. В голям процент от случаите те дори не осъзнават, че техният текст е част от някаква комуникативна ситуация, а го възприемат само като поредица от думи, които трябва да съдържат „правилния“ отговор.
Предлаганият квалификационен семинар си поставя за задача да изясни тези все още недостатъчно уточнени проблеми на образователния процес и да даде някои базови насоки за съставяне на работещи модели за измерване и оценяване на образователни резултати при обучението по български език и литература.
ПРОГРАМА
I. Теоретично занятие
1. Основни проблеми на науката тестология:
- методи и техники за съставяне на тестове и тестови задачи;
- видове тестове според целта на измерването;
- видове тестови задачи.
2. Очертаване на основните компетентности, подлежащи на измерване и оценяване при обучението по български език и литература:
- компетентности, изграждани в обучението по български език;
- компетентности, изграждане в обучението по литература;
- компетентности, изграждани в процеса на взаимодействието и взаимодопълването на двата компонента на предмета български език и литература;
3. Видове задачи, позволяващи измерването и оценяването на различните компетентности:
- задачи, измерващи комуникативните компетентности;
- задачи, измерващи езиковите и литературните компетентности;
- задачи, измерващи социокултурните компетентности.
4. Писането на различни видове съчинения като специфична компетентности. Какво и как се оценява?
- писането на есе като компетентност. Критерии за оценяване.
- писането на интерпретатично съчинение като компетентност. Критерии за оценяване.
II. Самостоятелна подготовка на тест за измерване и оценяване на образователни резултати
По време на подготовката участниците в обучението систематизират знанията си за методите и техниките, използвани при измерването и оценяването на различни видове компетентности и съставят практически приложими задачи, организирайки един цялостен тест.
III. Обсъждане на резултатите от самостоятелната работа
1. Споделяне на основните предизвикателства и трудности, с които са се сблъскали участниците при самостоятелно съставяне на тест.
2. Обсъждане на различни предложения за решаване на възникналите проблеми.
3. Уточняване на критериите, определящи кои задачи са допустими и кои – не.
